НЕСАМОУВЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСАМОУВЀРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не вярва в своите сили, който не е самоуверен; плах, колеблив, боязлив. О, как Борис търси опора у някого другиго, как той е плах и винаги несамоуверен! Й. Вълчев, СКН, 294. Несамоуверен младеж. Несамоуверена жена.

2. Който не изразява увереност, в който липсва самоувереност. несамоуверен тон. Несамоуверено държание.