НЕСАМОУВЀРЕНО нареч. Без увереност; плахо, колебливо, боязливо. То попре‑
мигна, за да си докара на ума отговора, зина да каже, но се спря несамоуверено и готово да се смути. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 71. Отговарям несамоуверено. Държа се несамоуверено.