НЕСБЪДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСБЪ̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Поет. Който няма да се сбъдне, който не може да стане, да се осъществи; неосъществим, непостижим. Това злато може да се изстиска от покорените земи, а иначе никой не би преброил жертвите, пък и успехът е съмнителен — Кекавмен не каза — несбъден. А. Дончев, СВС, 45. Човешкият живот е една лъжа, на която краят се нахожда, когато се скрием в църната земя. — Истина е, майко, животът ни е истински, само че надеждите ни са лъжливи, несбъдни. Н. Попфилипов, ЗР, 63. Смутих душа ти тиха — смутител безразсъден!/ И розите цъфнали във твоето сърце,/ аз виждам веч, как вехнат, как вехнат, о дете,/ и дружно с тях увяхна и моя блян несбъден. Ц. Церковски, Съч. I, 242. Елегия .. нарича са стихотворение, в което е изразено някое тъжно или унило чувство на поета, възбудено от несбъдни надежди. Т. Шишков, ТС (превод), 174.