НЕСБЪДНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСБЪ̀ДНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който не се е сбъднал; неосъществен, непостигнат, нереализиран. Майсторът гледаше тъмните ѝ, придръпнати леко нагоре очи.. и в душата му лягаше стаена мъка за отминало щастие, за неизречени думи, за несбъднати дни. П. Константинов, ПИГ, 142. Аз слазях тук, но мислите ми бяха/ при онзи свят. Вълнуваха мечти/ несбъднати сърцето бедно мое/ да видя нявга слънцето какво е. Г. Райчев, ЕП, 11. — Целуни ме, Захарие, за първи път и за сетен път ме целуни... нека отнеса със себе си и твоята, и нашата несбъдната обич. П. Спасов, ГЛЗЗ, 101. Те плачат под жалейната покривка/ на безлунна вечер — до несбъднат блян:/ видения далеч пред мене откроени. П. К. Яворов, Съч. I, 154. Несбъднато желание.