НЕСБЪДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСБЪ̀ДНИК, мн. -ци, м. Диал. Непрокопсаник, нехранимайко. Той се е полъгал по имота му, а не види какъв е несбъдник син му: и пиеница, и лош, лош като читак. Т. Влайков, ПСп, 1888-1889, кн. 28-30, 505.

— Друга форма:несбъ̀днак.