НЕСВЕСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСВЀСТЕН, несвя̀стна, несвя̀стно, мн. несвѐстни, прил. 1. Който не е в съзнание или в пълно съзнание, свяст; безпаметен, несвой. Когато оставаше сам на твърдото си легло, въртеше се несвестен, в тила му се забиваха невидими шишове и той стенеше и си говореше сам като луд. Й. Вълчев, СКН, 457. Чак вътре, в спарения селямлък, отхвърли кюрка [Пазвантоглу] .. и се простря върху миндера — без сила, отмалял, почти отново несвестен. В. Мутафчиева, ЛСВ II,159.

2. При който не се проявява разум, разсъдък, съзнание. Милкана: — Приказките на Балкана! Страхил: — Тез приказки без думи, Милкано, — ту лихи като момински блян, ту унили като несвестен сън! П. Тодоров, Събр. пр II, 209. // За думи, говор, вик и под. — който се изрича не в пълно съзнание; несъзнателен, несвързан. И странно — вместо мъка пред тежките пристъпи на болестта, с всеки ден той чувствуваше как все повече се привързва към това състояние на бушуваща кръв, запален мозък и несвестни бълнувания. Г. Райчев, Избр. съч. II, 38. Иван скочил да запуши с длан устата на жена си, целият изтръпнал от несвестните ѝ думи. Н. Хайтов, Х, 50. Грижните съседки/ около нея шетаха, а тя/ безпаметна се мяташе в леглото,/ нашъпнувайки с устни загорели/ несвестни думи и на подкървени/ очи со поглед неподвижно вгледан. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 161. Ужасни пъшкания, вик несвестен/ далеч огласят снежний пущиняк/ в премрежения ден. К. Христов, ЧБ, 336.

3. Прен. Остар. Обикн. за чувства — който се проявява в много голяма, крайна степен; много силен, изключителен, безумен. Митингът се свърши посред едно несвестно възбуждение. С. Радев, ССБ II, 317. — И да ти кажа ли кой е днес най-големият враг на България? Не е Русия, а нашето българско безумие, нашият несвестен инат, не по мярката на силите ни сербезлък. В. Геновска, СГ, 509.