НЕСВЕТЪЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСВЀТЪЛ, -тла, -тло, мн. -тли, прил. Рядко. Книж. 1. Който не е светъл, в който няма светлина; тъмен. Слогът трябва да бъде разноцветен, другояче той остая несветъл, ако и прав, и предметът има само чърти, а никаква светлина. Б. Горанов, ЖГС (превод), 73-74.

2. Прен. Който е изпълнен с неприятности, страдания и под.; тъжен. Аз го заразпитвах за живота му, за положението му и той с умилена излиятелност ми повери несветлото си, тъжно житие. Ив. Вазов, Съч. Х, 145.