НЕСВИКНАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСВЍКНАЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Който още не е свикнал, не се е приспособил към нещо; непривикнал, ненавикнал, неприучен. Морето беше неспокойно, пътниците съвсем несвикнали на морско вълнение и през цялата нощ, освен плясъкът и ревът на вълните, из всички кътища на парахода се чуваха охкания. К. Константинов, ППГ, 117. Има и такъв [тютюн], който би отровил несвикналия човек и с едно дръпване от лулата. Д. Талев, ПК, 309. И ето аз съм седнал на прикътаната на завет посивяла от времето градинска пейка,.., несвикналите ми очи примигат от светлината. П. Незнакомов, БЧ, 6. — Реших да се доуча от пианото, — обясни Лени, като мърдаше несвикналите си пръсти. О. Василв, Т, 177. И пак търчат.. Нали са двама — / и сѐ ще излязат... Но несвикнали нозе — / съвсем прекалиха. К. Христов, Избр. ст, 233.