НЕСВОЕВРЕМЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСВОЕВРЀМЕНЕН, -нна, -нно, мн. ‑нни, прил. Книж. Който става, извършва се или се появява не във време или срок, кога‑

то трябва; ненавременен. Той [Николай Тотков] кори действителните членове за несвоевременно разпращане на първа книжка на списанието. М. Арнаудов, БКД, 132. А сегашното му поведение, ако и да изглежда странно, трябва да му се прости, като се има предвид поражающето впечатление, което му произвожда незаменимата загуба на сестра му и... огромните загуби, които претърпява от несвоевременното напущане на полските си работи. Ал. Константинов, БГ, 10-20. В Цариград Неофит се постарал отначало да състави едно общество, което да издава "някое списание за пробужданието на народа" и едва като се убедил, че тая мисъл е несвоевременна, почнал да указва на нуждата от една народна черква. Ив. Шишманов, СбНУ, ХVIII, 277. За да се преварят пагубите, които стават от несвоевременното преписвание мюлка въз наследниците.. трябваше да ся препише той въз наследниците. АНГ I, 127.

— От рус. несвоеременный.