НЕСВОЙ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕСВО̀Й, -о̀я, -о̀е, мн. -о̀и, прил. Книж. 1. Който не се смята, не се приема от някого за близък по произход, чувства, идеи, интереси и под.; чужд. Два пъти ходих в родното село на баща ми.. Срещнаха ме като чужденец, държаха се с мене като с несвой човек. А. Гуляшки, ЗР, 47. // За дом, край и под. — който не се възприема като близък, роден, мил. През филистрените на корабната трапезария се виждаше градчето и късче от чуждия простор.., далечен и несвой, безучастен. Н. Антонов, ВОМ, 41.
2. Обикн. като сказ. опред. Който не реагира адекватно, който не е на себе си, не е в пълно съзнание; неадекватен, несвестен. Последният път бяхме в барчето на "Балкан".. Беше задушно, полутъмно и скучно. Ванката изглеждаше някак мрачен и несвой. С. Северняк, ИРЕ, 176. Изтръпнал и несвой, Радомир чакаше реда си. Събираше сили да се качи на кладата спокойно и достойно като Стоил. М. Смилова, ДСВ, 285. Още веднага нещо у нея го порази, макар да беше срещал много по-хубави и по-млади жени. Бе свикнал да му ги водят — бледи и разтреперани, несвои от страх. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 370. Тя пристъпи несвоя, с безтрепетен взор/ из чертога заспал, и нелепо тържествена/ слиза в мрачните зали на мрачен позор. Д. Дебелянов, С, 1936, 51.
3. Който изразява такова състояние; несвойствен, несвойски2, неприсъщ, чужд. — Откъде научи, че заминавам? — пита с несвой, треперещ глас Захари, но момичето се е окопитило, то отвръща спокойно и с достойнство. Др. Асенов, ТКНП, 45.
4. Като същ. Човек, който не се приема от някого за близък по произход, чувства, идеи, интереси и под.; чужд човек. Кой враг е по-голям/ от оня вътре в мене, който ме мори/ със упреци за грешките ми/ и ръфа с горчиви думи,/ изречени от мен самата/ към свои и несвои? Д. Габе, С, 161.