НЕСВОЙСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСВО̀ЙСКИ¹, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не е свойски, приятелски; хладен, отчужден. По дрехите, по несвойското си държане и по това, че само той вървеше с царя, личеше да е знатен царев гост и чужденец. Ст. Загорчинов, ДП, 492.

НЕСВО̀ЙСКИ², -а, -о, мн.-и, прил. Книж. Който не е присъщ, характерен за някого; несвойствен, неприсъщ, чужд. В очите може да се прочете и страдание за ония, които лежат мъртви зад гърба на виновния за смъртта им, и липса на злоба.. И несвойска за изражението твърдост, мисъл, и някаква мъка, която не е дошла днеска и няма да си отиде утре. Д. Добревски, БИ, 261.

НЕСВО̀ЙСКИ. Книж. Нареч. от прил. несвойски1; хладно, отчуждено. — Че кой ли е свършил таз работа? — Не знам... — съвсем несвойски отвърна Сашо и изтръпна. С. Чернишев, ВМ, 110.