НЕСВОЙСТВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСВО̀ЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Обикн. с предл. на, за. Който не е присъщ, характерен за някого; нехарактерен, неприсъщ, чужд, необичаен, несвойски2. — Води! Напред! — заповяда Смилец, който сега, в тоя критичен час, бе добил несвойствено на природата си хладнокръвие. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 115. Тъкачев беше поразително спокоен външно и само тънките нотки, несвойствени на гласа му, издаваха необикновеното му вълнение. Г. Караславов, ОХ I, 221-222. Старият Черешар се беше замислил. тази несвойствена за Андрей нервност, тия подгатвания, това недобро чувство към Еньо го озадачаваха. П. Славински, ПЗ, 263. Между българските

хайдуци съществува предание, че ако някой хайдутин закачи жена, то турците непременно трябва да го хванат. Из това са види, че безчестието е съвсем несвойствено на българските хайдуци. П. Хитов, МП, 28.