НЕСВОЙСТВЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСВО̀ЙСТВЕНО нареч. Книж. 1. Без да е типично, характерно за някого, нещо; неприсъщо, необичайно. Тичаше съвсем несвойствено за неговите петдесет години и много пъти пада на стръмната ливада. Сл. Трънски, Н, 151.

2. С гл. съм, изглежда, вижда ми се. Означава, че нещо не е типично, характерно за някого или нещо. Крещеше силно, което е несвойствено за него.