НЕСВЪ̀РТНИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Човек, който не се свърта, не се задържа на едно място, за да си гледа работата; несвърталец. — Що го не доведеш, като ти е домиляло? — настръхна той. — Да му видя очите. Несвъртник като твоите братя. На вашия род е... Н. Нинов, ЕШО, 37.