НЕСВЪРТЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСВЪ̀РТЪК, мн. -ци, м. Диал. Епитет на четвъртък (използува се, когато се говори за мързелив човек, който в този ден не се свърта на едно място и не работи). Всякой ден работа имам: в понеделник си меса постен зелник .. четвъртък несвъртък. Н. Геров, РБЯ III, 266.

◊ Идва ми / иде ми (дойде ми) несвъртъкът. Диал. Свършва ми търпението, не ме

свърта повече на едно място и ще предприема нещо. — А на мене ми дойде несвъртъкът, брат; ще подпаля я на някой кмет мекия одър, я на някой туз чергата... Търси ме след туй в шумата. З. Сребров, Избр. разк., 22.