НЕСВЪРШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСВЪ̀РШЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За работа, дейност и под. — който не е извършен, свършен; неизвършен. Никога нямаше да узнае, че предната нощ, докато бе стрелял, обкръжен в едно мазе, мислейки трескаво за несвършените работи, той бе изпитал още една горчивина, че не успя да ѝ посочи квартирата и акушерката. В. Андреев, ПР, 48. Кино, кино и кино! .. Жена ми и дъщеря ми почнаха да тичат от театър на театър, вбесени, застрастени, недояли, недоспали, оставяха ежедневните си работи несвършени. Елин Пелин, Съч. IV, 149-150. // Недовършен, незавършен. В зори, през ведрината,/ когато утринник в долината повей,/ и на самотните тополи залюлей,/ високо в небеса възмогнатите върши -/ и те прегърнати с треперещи листа/ си излеком мълвят... за свидна ли мечта,/ или несвършени нощешни разговори —/ кой знай! П.П. Славейков, Събр. съч. III, 51.

◊ Минало несвършено време. Грам. Глаголно време, което изразява действие, съвременно на даден минал ориентационен момент и не е завършено по отношение на този минал момент; имперфект. Несвършен вид (на глагола). Грам. Вид на глагола, който определя действието откъм неговата вътрешна незавършеност, липса на цялостност, независимо от неговото място във времето. Глаголите от несвършен вид изказват действието в неговото постепенно извършване в дадения момент или интервал, без да се включва самият завършек, напр. чета, копая (нива), поправям, закачам, боядисвам. Л. Андрейчин и др., БГ, 135.