НЕСВЯСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСВЯ̀СТ, мн. няма, ж. Обикн.с гл.съм, падам и предл. в. Състояние, в което човек изгубва способност да усеща, да мисли, да чувства; безсъзнание. Ударът беше тъй жесток, щото Иван падна в снега в несвяст. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 182. Разбрахме ние, че пак ще го разкарват по лагери и затвори... Старата изпищя и падна в несвяст. Др. Асенов, СВ, 156. Между останките от посетителите на кулата бил намерен отпосле жив, но в несвяст само Михалаки Георгиев, който при избухването на барута се свил и покрил с мократа си от дъжда мушама. СбЦГМГ, 94. — Веднaж син ми се разболя от тежка болест.., две недели беше в несвяст. Н. Каралиева, Н, 6. Зашеметиха тия прости думи/ сърце и памет Бойку.. И два дни ходи той като в несвяст. П.П. Славейков, Събр. съч. I, 156.

◊ В (у) несвяст. Остар. и диал. а) В състояние, в което човек не осъзнава какво прави. Ако не избяга [Ангел] ще го подложат на изтезания и той в несвяст може да издаде тайната за Общото събрание. Ст. Дичев, ЗС II, 563. Старата бабичка в страха си, у несвяст, скокнала да отъмне брадвата от Гана. У, 1870, бр. 1, 20. б) Необмислено, непремислено. Добрий къщник е пестовен; той не работи у несвяст, затова и не пръска залудо това, чтото е спечелил с пот и мъка. Лет., 1871, 232.