НЕСВЯСТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСВЯ̀СТНО нареч. Остар. и диал. 1. В несвяст. "Убита! Мъртва!" За момент той се забрави и остана несвястно загледан в слабичкото ѝ безкръвно личице — толкова силно го порази смъртта на момичето. Д. Ангелов, ЖС, 495. Богомилът се приближи до самия одър, надвеси се над болярина и на няколко пъти в гнева си посегна несвястно да вземе той железата от ръцете на мъчителя. Д. Талев, С II, 80. Тя беше издъхнала или поне береше душа. Ханът шепнеше несвястно: — Цвето, Цвето! Аз съм Бори, Бори, Цвето, аз съм Бори! Й. Вълчев, СКН, 374. Елена пък гледаше с полупримижали очи залязващото слънце.. Хубавите бели ръце продължаваха несвястно да диплят и раздиплят дрехата върху скута. Ст. Загорчинов, ДП, 284.

2. Не както трябва, недобре, лошо. В тойзи сборник ний срещаме твърде малко материал от самаго Чолакова събран и нареден, па и тойзи същият е тъй несвястно и тъй небрежливо събран и нареден, щото ний се чудихме на г. Чолакова как е дръзнал да издаде за пред света такава работа в година 1872! Н. Бончев, Съч. I, 133.