НЕСГОВОР —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСГО̀ВОР, мн. няма, м. Поет. Отсъствие на сговор, мир, разбирателство; несъгласие, конфликт. Той хвърли — изкусно, незлобно — първото семе на недоверие в отношенията на съпрузите, първата искра за несговор в домашния живот на Стремски. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 84-85. Старецът всякога срещаше Павел с бащинска радост и милостивост, забравяше домашния несговор, прощаваше му всичко и не се от‑

деляше от него. Елин Пелин, Съч. III, 19. И разбра цар Петър, че съпругата му издайничи пред ромеи. И разпали се в душата му ненавист към нея.. И виждаше, че се люлее престола, та не рачеше в несговор да живее с ромеи. Н. Райнов, КЦ, 47. Радомир се взря, като че можеше оттук да види дали чичо му Добротица още не стои пред портите, съкрушен от несговора на събратята си. М. Смилова, ДСВ, 92.