НЕСГОВОРЧИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСГОВОРЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е склонен да се разбира, сговаря с другите, който не е сговорчив. Генчо беше общителен, но несговорчив човек. Все ще каже направо на всекиго какво му е лошото, кога хитрува или се преструва. П. Славински, ПЗ, 41. Трифон му се стори упорит и несговорчив и Стефан за момент помисли да се откаже от всякаква връзка с него. М. Марчевски, МП, 25. // В който няма склонност към разбирателство, сговор. Говореше се изключително за домакина,.. Възхваляваше се, загдето се е върнал към литературата, към нашето несговорчиво инак семейство. СбЦГМГ, 354.