НЕСГОДНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСГО̀ДНО нареч. Остар. и диал. 1. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се, става и под.: а) Обикн. със следв. изр. със съюз да. Означава, че някъде има неудобство за извършване на нещо; неудобно. Тук да се пий е несгодно: мухите край чешмите зумкат! А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 91. б) При крат. лич. местоим. в дат. Означава, че на някого му липсва удобство, че нещо му създава неприятни усещания или затруднения за извършване на нещо; неудобно. Види се, ѝ [на Биляна] беше несгодно да говори легнала, раздвижи се тя и, както бе свикнала от някое време, дигна се на лакти, придръпна се към възглавницата, подпря се с гръб на нея. Д. Талев, С II, 114. в) При крат. лич. местоим. в дат. Означава, че някой изпитва неприятно чувство, неудобство от нещо; неудобно. — Я си гледай работата — дръпваше се бай Илия и някак несгодно му ставаше, че Симо вече има и съюзник в къщи... Кр. Григоров, Н, 12.

2. Рядко. В несгода; нещастно. Млади сили изгаснаха несгодно / в желни песни, в възди‑

шания безплодни. П.Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 6, 482.