НЕСДЪРЖАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСДЪ̀РЖАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който не може да сдържа, да овладява чувствата си и ги показва, проявява открито; невъздържан. Той е много несдържан.

2. За чувство, преживяване и под. — който е много силен и не може да се сдържи, спре; неудържим, буен, необуздан, невъздържан. Той [ходжата] не изричаше молитви, .., а с несдържана ярост призоваваше правоверните да излязат в защита на своя дьовлет и падишах, на своята мюсюлманска чест. Д. Талев, ПК, 539. Ще запее природата, ще се затресе всичко от несдържан смях... смехът на светлия живот. Д. Немиров, Др, 136. — Е, да... Но шофьорът само си седи в кабината и кара, където си иска.. — Очите на Павката блестяха с несдържано любопитство. Ив. Венков, ХКН, 106. В тълпата се чу несдържан ропот. Хр. Смирненски, Съч. III, 185.