НЕСДЪРЖАНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСДЪ̀РЖАНО. Нареч. от несдържан; буйно, необуздано, невъздържано. Димитър викаше несдържано: — Нашият председател гледа само да му ръкопляскат големците. Ст. Марков, ДБ, 261. Един ден, след като Милица за десети път му наби под носа заклания петел, Лука несдържано кипна. Д. Немиров, БЛ, 23. Понаплашиха се много люде в тия тревожни дни, а имаше и някои и най-вече между младите, които се радваха несдържано при тия страхове и тревоги. Д. Талев, И, 438. Гръцкият владика Синесий несдържано се разхождаше из стаята си в митрополията, изправяше се до масата. Г. Караславов, ЮМ, 5.