НЕСДЪРЖАНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСДЪ̀РЖАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество и проява на несдържан; невъздържаност, необузданост. Но когато човек говори дори и по най-важна работа, пак не бива да проявява несдържаност и голяма заинтересованост. Д. Талев, И, 189. Димитър беше познат със своите палавства и с тежките побоища, които се стоваряха върху турци или турски доносчици.. Тая несдържаност вредеше не само нему, но и на българите. Д. Немиров, Б, 133. Несдържаността в общия тон и предизвикателството в отделните фрази не са съблазнявали автора да печата тези речи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 64.