НЕСЕКВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСЀКВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не секва, не спира; безспирен, неспирен, непрекъсващ. Та ти много добре знаеш, уверяваше се Бокенхаймер, че тази несекваща люта битка между устрема към личното самоутвърждение и потребността да се самоизключиш като независим волев индивид, .., е открай време основният стимул на философското търсене! Л. Дилов, МСП, 51. Мощни магнитни полета, също дело на човешкия ум, определят нейното [на ядрената плазма] положение така, че отделената лъчиста топлина да струи в несекващи потоци над мъртвата вледенена земя на Антарктида. ВН, 1958, бр. 2216, 4.