НЕСЕРИОЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСЕРИО̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който не е важен, не е съществен по съдържание; незначителен, незабележителен. И напълно убеден в правотата на своите идеи и разбирания,.., той прибърза с един замах да отфърли леките и несериозни възражения на някогашния си другар. Т. Влайков, Съч. III, 33. — Значи вие сте танцували с Веригарова, подир като си отидох аз, ангажиран в един дуел с него, за да защитя твоята репутация, каляна от този безобразник?.. Но за такова несериозно нещо — дуел! просто безумие! Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 91.

2. Който проявява безотговорност, лекомислие или неразумност в постъпките си, поради което не може да се разчита на него; лекомислен, повърхностен. Ще ми изпрати [братът] акумулатор още утре по куриера... Само... забравих да му кажа за Динко. — Пиши му да услужи на човека бе! Но недей му казва за концерта, който ще запи‑

шем. Брат ми ще помисли, че сме несериозни хора и няма да изпрати акумулатора. Л. Галина, Л, 36. // Който не вдъхва доверие, на който не може да се разчита. Несериозен кандидат за брак. Несериозен квартирант.

3. Който изразява или е свързан с безотговорност, лекомислие или неразумност. За цялото време на съвместния ни живот ние нито веднъж не се скарахме или нагрубихме. Даже сериозните бележки често си казвахме в шеговита форма, но това ни най-малко не водеше до несериозно отношение. Сл. Трънски, Н, 220. На събор сигурно отиват.. Хляб се пече, а те са се емнали на веселба... Несериозна работа! Др. Асенов, СВ, 134.

4. Който не е опасен, няма предпоставки за лоши последици. Беят и той беше позачул за такова мърдане на раите, но той го считаше твърде несериозна и детинска работа. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 26.