НЕСЕТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСЀТНО нареч. Поет. Неусетно, незабелязано. Стилян (повръща се, пристъпва към самодивите няколко крачки и несетно завързва разговор). — Като възвие ума на човека въз друга страна — и него ще забравят, и той забравя... П. Тодоров, Събр. пр II, 144. Под нейния поглед — тъма и кинжал, / несетно се всичко топи: / и камък, и младост, и златен метал, / и влюбени в нея тълпи. Хр. Смирненски, Съч. II, 64. Денът измина в шум и суета, / дошла несетно, скръбно замечтана, / нощта несетно легна над света. Д. Дебелянов, БСб, 1911, кн. 3, 195. Трепнаха сенки, лист се сух отрони — / не дебне ли ни някой нас? / В уплаха се възвихме; то — несетно/ луна изгряла в свода чист. Й. Йовков, Худ., 1905-1906, кн. 5, 10-16. Когато животът ме гневно притисне / със своята силна и груба ръка, / несетно си спомням за дякона Левски — / в стихията бурна на трудна борба. Цв. Спасов, Худ. С I, 260.