НЕСИТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Ненаситен¹; несит. Човек не ще са бои веке от образа на човека; .. ; неситен огън на воюването не ще пресекне извора на родовете. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 10.