НЕСКЛОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСКЛО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. Обикн. с предл. към и (остар.) на или със следв. изр. със съюз да. 1. Който не проявява склонност, готовност да възприеме или извърши нещо. Те са почти всякога търпеливи и несклонни на варварства. С. Бобчев, ПОС (превод), 231-232. Той е несклонен да напусне работа.

2. Който изразява, съдържа несъгласие да се извърши нещо. Студен пот потече по челото му.. Защото трябваше да изгори онова, на което ся покланяше,..; да ся отрече от вяра и от отечество,.., и да ся моли пред бога молба несклонна на променение, което го унижава през всичкото време. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 38.