НЕСКОНЧАЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕСКОНЧА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който е много дълъг и като че ли няма свършване, край; безкраен, безконечен. Нашите пътници пътуваха вече няколко часа, .., следвайки капризното лъкатушене на първобитния и нескончаем друм. Ив. Вазов, Съч. ХII, 133. Забравям почти да се простя с Флоренция, да гледам хубавите ѝ околности,.., засмяните вили, които се подават през гъсти боскети, минувам равнодушно нескончаемата върволица от станции, градове, паланки и села. К. Величков, ПССъч. III, 6. Навлязохме сред залесени бърда, които досущ по всичко си приличаха. Нескончаем лабиринт от тесни, дълги долинки, чакълести вадички, криви пътища. Г. Караславов, Избр. съч. III, 31.
2. Който трае, продължава много време, извънредно продължителен; безкраен, безконечен. И в своите нескончаеми разкази [Елин Пелин] така майсторски вплиташе действителността с измислиците, че слушателите му не можаха да разберат где е границата между тях. СбАСЕП, 151. Излязъл пак в свободния живот, за него [Дебелянов] започват нескончаемите дни на грижи и непреодолима нужда. Лит. ХI кл, 84. Като литературно произведение, обаче, тая драма ["Хаджи Димитър"] е едно от най-слабите, които е написал Каравелов.
Вместо драматичност, .., вместо вярно анализирани страсти, намираш вечни нескончаеми тиради против тираните и чорбаджиите. К. Величков, Събр. съч. VIII, 52-53. Обикновено старецът прекарваше по цял ден у дома.. Започваха дълги и нескончаеми разговори по политиката — падаха министри, хвърчаха царски глави... К. Калчев, ПИЖ, 35. // Неспирен. Младенов чуваше някакъв адски шум, нескончаеми викове "браво", но той се тръшна на стола зад сцената, отмалял от самодоволство. Д. Немиров, Д №9, 148. Нощем аз се страхувах да погледна към това мише сборище, завирах главата си под чергата, запушвах ушите си и се мъчех да не чувам нескончаемото цвърчене. К. Калчев, ПИЖ, 52. Попор, който беше предмет на нескончаеми овации, едва можа да си пробие път. С. Радев, ССБ II, 122. Когато бирникът си отиде, бай Пеню излезе на хармана, за да не слуша нескончаемите клетви на жена си и сърцераздирателните плачове на ограбената си дъщеря. Г. Караславов, Избр. съч. II, 279.
3. Който се повтаря, става много пъти; безброен, безконечен. Омръзнаха ми нескончаемите му командировки. △ Нескончаеми скандали.
— От рус. нескончаемый.