НЕСКОНЧАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСКОНЧА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Старин. Поет. Нямане край, свършване; безкрайност, безконечност, нескончаемост. Един тъмен сън на автора ѝ — за възложената от твореца задача на свръхчовека: да бъде звено между началото и края, да завърши недовършеното от уморения творец, да се слей с него.. — и поднови силата му за ново начало, и тъй все во веки веков и нескончание века. П.П. Славейков, Събр. съч. IV, 154.