НЕСКОПОСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕСКО̀ПОСЕН, -сна -сно, мн. -сни, прил. Разг. 1. Който не умее сръчно, добре да се справя с работата си, да върши, прави умело нещо; неу̀реден, нескопосан. — Ще се разведа. Отдавна съм го намислил.. Тя е нескопосна жена — две деца ми умори... Г. Райчев, ЗК, 181. Слав, операторът, жалкият, нескопосен алпинист, на когото всички се смеехме, извърши онова, което ти [поете] не успя: запази нашите следи в паметта на хората. Бл. Димитрова, Лав., 259. Мария първа забеляза капчиците пот и да покаже, че нищо лошо не си е помислила за него, покуди себе си, като се нарече нескопосна готвачка. К. Петканов, ДЧ, 394.
2. Който е извършен, създаден, направен, недостатъчно добре, без необходимото умение; нескопосан. А на вратата на склада започнаха с упорита периодичност да се появяват нескопосни рисунки на нещо средно между старшина и котарак. К. Грозев, СС, 40. Сами по себе този вид песни, твърде многочислени, са твърде нескопосни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 23. Куцата Лала падаше към хората с две десни ръце и, вероятно, само някоя мъка можеше да го накара да се вози в такава нескопосна талига. Д. Вълев, Ж, 80. // Прен. За думи, изрази и под. — който не е достатъчно добре обмислен и добре, точно, убедително казан; неумел, нескопосан. От своя страна аз се опитах да вмъкна в моя тост и едно нескопосно извинение от името на цялата рота, но не излезе нищо. К. Грозев, СС, 41. Не бяха те хора, които не знаят кой е Салкъма и кой е Мавруд Чобана, и затова сега не се гледаха един друг и не си говореха, сякаш някой бе плеснал мръсна и нескопосна приказка. С. Северняк, ИРЕ, 40-41.
3. За фигура, външен вид и под. — който не е съразмерен, хармоничен, който е с нарушени пропорции; неугледен, нескопосан. Отец Анастаси ме погледна някое време — сигурно недоумяваше защо мълча, защо седя притихнал, с лакти на коленете и с поглед, прикован на пода. Пък аз имах обичай
тъй да седя — за моята нескопосна височина тази стойка е най-удобна. А. Гуляшки, ЗР, 118. Поради нескопосния си ръст аз винаги съм избягвал жените, неловко ми е било да гледам как се чудят на неприличната ми височина. А. Гуляшки, ЗР, 165.