НЕСКОПОСНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСКО̀ПОСНИК, мн. -ци, м. Разг. Нескопосен човек. Поправените стихове нямат вече изглед на момче, облечено надве-натри само по-скоро да изскочи на улицата, дето го чакат подобни нему нескопосници. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 206. Щом ме съзря Реджеб бей, изведнаж ме запита с усмивка, какво съм се карал с Мехмед ага? След моя отговор, той ми каза: а защо си го увреждал и наричал вагабонтин и нескопосник? Св. Миларов, СЦТ, 42-43.