НЕСКРИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСКРЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за чувства и под. — който се проявява, който не е скрит; нескриван, явен, открит. Противоп. прикрит. — Но помисли за баща си. Той ми е в ръцете. И без това си имаме стари сметки за оправяне... В гласа му звучеше нескрита заплаха. Райна се сепна. Какво има между баща ѝ и Воеводов? А. Михайлов, ДП, 93. Приближих се бавно и някак сковано. И тогава изведнъж забелязах как те се оживиха, по лицата им премина нескрито облекчение. Л. Станев, ПХ, 83. Героите от фронта и от тила се срещнаха с една олекнала въздишка, с една неприглушена песен. И с нескритата болка по онези, които никога нямаше да се върнат — вечни часовои на мира. М. Миланов, МПД, 24-25. Нескрита ирония.