НЕСКРО̀МЕН

НЕСКРО̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който обича да се хвали, обича да прави впечатление с качествата, заслугите, достойнствата си. — Видях ви на пожара — продължи той. — Постъпката беше чудесна... — Изпълнявах си дълга! — казах аз и изведнъж разбрах, че съм нескромен. П. Вежинов, ДВ, 110. — Извинете.. не сте ли студентка вие? — Да, господине. — Нали? — плесна по коляното си младото нескромно момче. Д. Калфов, Избр. разк., 95.

2. Който проявява несдържаност в желанията си, стремеж към повече облаги; лаком. Ето че стигнахме до септемврийското връщане на визитата от страна на другаря Луканчев, който .. получава в двоен раз‑

мер даденото в София.., тъй като е поне два пъти по-нескромен в желанията си. Тонич, ББК, 179. Павел не се колеба дълго. Той набумка пак чантата, изду джобовете [с въглища], беше дори по-нескромен от вчера. М. Кюркчиева, ВВ, 76.

3. Който е свързан със самоизтъкване, с прекалено изтъкване на собствените качества, заслуги, достойнства. Дразнеше го преди всичко чуждото, прекалено нескромно поведение на Матейчо. В. Нешков, Н, 19. Тази декларация представлява от себе си смесица от нескромно самохвалство и тенденциозно тълкуване на резултатите, постигнати в Париж. ОФ, 1949, бр. 1484, 1. Михайловски не идваше във възторг като дяда Бозвелия, кога говореше не поражаваше събеседниците си с набор думи често хубави и увлекателни, но често колкото язвителни и поразителни, толкоз и нескромни. Лет., 1876, 39.

4. Който показва, изразява нахалство или желание за флирт, любов и под. Той имаше вид на човек, който се готви да убие с юмрука си всеки, който би дръзнал да оскърби даже с един нескромен поглед госпожата. Ив. Вазов, Съч. ХII, 29. ● Обр. Малко по-нататък, .., е женската баня, на която през отворените врата един нескромен сноп лучи проникваше и осветляваше куп белизняви или мургави тела и червени пещимали. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 33.

5. Разг. За суми, разходи — който е голям по степен, количество, размери; значителен. — По най-грубо изчисление цената не може да бъде по-долу от... И той назова една съвсем нескромна от мое гледище сума. Б. Байнов, НН, 286. // Който е свързан с такива разходи, с разкош, лукс. Европейските моди, скъпи и нескромни, се пренасяха вече в България и се посрещаха от семейните хора с раздразнение. С. Радев, ССБ I, 90. Нескромен живот.

6. Остар. Който води неприличен, разпуснат живот. Отивате да разправяте домашните си тъги на нескромни приятелки, които наместо да ви утешат, отровват ви със своите опасни съвети. Ч, 1875, бр. 4, 170. // Който е свързан с такъв живот, с неприлични прояви. Абие почто человек ся вдаде в нескромни наслаждения, загубва срама. А. Гранитски, ПР (превод), 10.

Списък на думите по буква