НЕСКРОМНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСКРО̀МНО. 1. Нареч. от нескромен. Бях ученик в гимназията и още тогава, макар че това може да звучи нескромно, се отличавах с живо чувство за хумор. П. Незнакомов, СП, 5. — Браво, Юлия! Ти първа между всички се отличи. — Нали направихте много хубаво, дето ме взехте! — радостно и малко нескромно запита Юлия. П. Вежинов, СО, 71.

2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се и под. и със следв. изр. със съюз да. За означаване, че нещо изглежда или се възприема като прекалено хвалене, подчертаване на собствени качества, заслуги, достойнства. Господин Потайников, — подскача възторжено Буби, — за това не се безспокойте! Малко нескромно е да говоря за себе си, но понеже вие го искате, ще ви кажа, че аз съм обмислил всичко и че вашата дъщеря ще живее при мен като в истински рай. Св. Минков, РТК, 99.