НЕСЛАВЯНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСЛАВЯ̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не се отнася до славяни, не е на славяни. Българинът, на когото сегашният говорим език си е изгубил по-многото падежи.. както и от глаголите неопределеното наклонение,.., ще може най-добре да се запознае с всички тия форми и промени и да ги проумее и усвои само от един жив славянски език,..; и това ще му послужи да може по-основателно да изучава и други чужди езици — и славянски, и неславянски. Н. Бончев, Съч. I, 92. Ако така наречените .. покорители на България да би оставиле неславянско влияние в стария език, то тие би трябвало да го остават не в по-късните епохи, а при Симеона и Самуила. СбС, 1875, кн. 1, 108-109.

2. Който не се състои от славяни. А кога е бил тоя народ неславянски? Хр. Ботев, СПДБ (превод), 75. В софийско шопите така [шваба] наричат неславянските поданици на Франца Йосифа. Ив. Вазов, Съч. Х, 141. Със столетия неславянски и неправославни народи пропагандируват в България, за да изместят на българския народ вярата и народността. НБ, 1876, бр. 42, 163.

3. Който не е свойствен, присъщ на славяните или не е типичен за тях. Неславянски нрави. Неславянски танци.