НЕСЛОГА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСЛО̀ГА ж. Диал. 1. Несговор, несъгласие. Под цялата сграда има зимник за готова стока. Чакаме: има ли цена на пазара — продаваме, няма ли — пазим стоката в зимника. — Ами не стават ли кавги, неслога? Хр. Максимов, СбЗР, 53. Слога няма, кавги, крамоли.. — Неслога, синко, неслога — каза баба Малинка, която седеше до сте‑

ната насреща и предеше на хурка. — Тая пуста неслога ми раздели децата... Хр. Максимов, СбЗР, 41. — Тогава мога ли да зная, госпожо, кой е главният виновник за вашата семейна неслога? — Аз! Много съм нервна, с нищо не може да ми се угоди. Ст. Чилингиров, РК, 295.

2. Като прил. неизм. В съчет. с дружина. Несговорен. Додето са заети вкупом, работят, лесно им, сичко имат; разделят ли се, кога погледнеш, започнали да ходят със скъсани гащи, днес едно продаде, утре — друго... пропадне си човекът и свършено. Това е то неслога дружина. Хр. Максимов, СбЗР, 43.