НЕСЛОМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСЛОМЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е останал твърд, непреклонен, който не е сломен. Като оставим настрана подробностите, общото в спомените, според които Апостолът застанал с несломен дух пред бесилката, е несравнимо по-реално и по-убедително от тезата, възприета и наложена от З. Стоянов. Ив. Унджиев, ВЛ, 354. Ана Маймункова загина непобедена и несломена. До последния си дъх тя остана пламенна патриотка. РД, 1975, бр. 136, 3. Знатен майстор с обич е изваял/ трите смели български жени,/ трите майки, както си ги знаем,/ несломени от безчетни изпитни. О. Орлинов, П, 87.