НЕСЛОМИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСЛОМЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може да бъде унищожен, подчинен, сломен; несъкрушим, непобедим. — Ах! Колко е хубаво! — каза Марина. — Тръпки ме побиха. Сега желанието ѝ да помага на въстаниците я владееше с по-голяма, несломима сила. П. Стъпов, ЖСН, 178. Това писмо на Мина е огледало на нейната натура: разкрива самостоятелността и несломимата ѝ упоритост. М. Кремен, РЯ, 175. Със ботевски пламък в борбата,/ на Левски с духа несломим/ ний търсим в борбата разплата/ и робски вериги рушим. Хр. Кърпачев, Стр, 65. Не спрях, лутах се, все търсех/ едно крило да ме обгърне — ръката крепка на любим,/ през бури, мъки несломим. М. Петканова, Ст, 40.