НЕСЛУКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСЛУ̀КА ж. Диал. Несполука. Аз очаквах, че някаква домашна беда или неслука го е сполетяла, та от нея ще се оплаче. Т. Влайков, Съч. III, 7. Поручикът си спомни и други такива случаи, седна на канапето, присви се, защото стомахът го наболяваше от удара, и се замисли. — Неслука! — каза си той гласно и яд, страх, обида и съжаление оплетоха неговата нечиста, порочна и подла душа. Г. Караславов, ОХ I, 454. Последваха още одумки, и смешни, и хапливи — кой знае към какви други слуки и неслуки щеше да избие този занимателен разказ, ако да не беше влязла за нещо в железарнята бригадирката Кремена. Б. Обретенов, С, 86. Никола Михайлов, въпреки някои неслуки в последно време, с право си сдоби голямо име като портретист. Р, 1927, бр. 259, 1.