НЕСМЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСМЀЛ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не проявява смелост, който не е смел; плах,

страхлив, боязлив, нерешителен. Сега всички съзнаха, че тридесетина стражари не представляваха нищо пред тълпа от седем или осемстотин души. Дори най-несмелите виждаха, че старшията ще се реши мъчно на кръвопролитие. Д. Димов, Т, 283. Не липса ли на срам у "честните" тех [престъпниците] въди? Злодей неопитен, несмел се тука съди! К. Христов, ПП II, 123.

2. Който изразява плахост, нерешителност, липса на смелост; плах, нерешителен, боязлив. Беше облечен твърде скромно, малко възрастен за своя чин, тежка фигура, приведена под широките плещи, неловки и несмели движения. Й. Йовков, Разк. III, 127. Във "Вестник на жената" Елисавета Багряна съчетаваше вече в един пречистен синтез буйната витална страст с нежността и несмелия още ропот на българската жена. К. Константинов, ППГ, 358. След това почна несмело опитване за нарисуване само на контури на разни животни. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 270. На около триста-четиристотин крачки се чу единичен, несмел запев: Дружна песен нек да екне,/ песен, песен на труда. Г. Караславов, ОХ III, 121. В градините, мечта несмела замечтани,/ трепти на страх и скръб отровната роса. Д. Дебелянов, Л, 47.