НЕСМЕЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСМЀЛО. Нареч. от несмел; плахо, нерешително, боязливо. След като дълго се гледаха с израз на виновни или засрамени хора, Слави пристъпи към Ганка и несмело пое ръката ѝ. Д. Немиров, Д №9, 128. Изведнъж несмело и дори несръчно, на вратата се почука. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 94. Наско несмело попита: — А като се излюпат малки гълъбчета, ще дадеш ли на всички по едничко? П. Стъпов, ЧОТ, 29. — Иди донеси от бюфета една бутилчица със сливова! Искам да се чукна с тебе.. — Аз не пия — несмело каза Виолета. Д. Кисьов, Щ, 182.