НЕСМЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСМЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. 1. Който не се сменя, който върши, извършва нещо постоянно; несменяем, постоянен. Вилнеят бури. Студът стига — 20, но русите стоят при Шипка като несменен караул. Й. Радичков и др., ГСП, 108.

2. Който става, извършва се или се проявява постоянно. Несменното общуване с народа е предизвикало спонтанното използуване от поета на разговорната реч. ЛН, 1927, бр. 11, 3.