НЕСМЕННО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСМЀННО нареч. Книж. Постоянно, без промяна; неизменно. Още през декември 1922 година, след успешно издържан изпит, Кисимов е драматически ученик при Народния театър в София, дето несменно работи вече трийсет и три години. Н. Лилиев, Съч. III, 392. Само в твоите гърди/ подслони се горестта,/ черна тя, като нощта,/ там несменно бди. Д. Дебелянов, Р, 15. Не, твари в прах не се превръщат,/ на всички вечност е присъща,../ Предели няма битието,/ над всичко живо под небето/ несменно бди закон свещен. Д. Стоевски, Худ. С I (превод), 377.