НЕСМЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСМЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Обикн. поет. Който не може да се пресметне, да се преброи; безчислен, безброен. Над всичко това се издигаше ясно и светло небе, посипано с толкова много звезди, като че дълбоката и пространна лазур беше изпълнена с несметни роища от сребърни пчели. Й. Йовков, Ж 1945, 29. Вършееха с кремъклии дикани, отвяваха несметното зърно с лопати, дърмони или мрежи. А. Каралийчев, С, 94. Павлин се бе завърнал. Все тъй шишкав и смешен, той, както говоре‑

ха съселяните му, пристигнал от чужбина с несметно богатство и веднага се заловил да купува ниви и лозя. Ст. Дичев, ЗС I, 383. Стиховете на Кирил Маджаров са изпълнени с вярата, че планината ще разкрие своите несметни и скъпи блага и за родопчани ще дойдат новите дни на човешкото щастие. В. Йосифов, РС I, 40. И все така/ несметни/ взводове и роти/ атакуваха/ окопи,/ етажи. О. Орлинов, СССР, 43.