НЕСМЕТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСМЀТНО. Обикн. поет. Нареч. от несметен. Никога не би могъл да се мерне пред тия хора, дори да е несметно богат. Нали те винаги щяха да знаят, че е бил бит от баща си на осемнадесетгодишна възраст?. П. Спасов, ХлХ, 332. А нощ безмълвна, лятна/ величествена нощ, разпръснала несметно/ звездици трепетни да светят от твърдта/ над всичко безучаст, се мудно в пустошта пронася. П. П. Славейков, Мис., 1906, кн. 1, 18.