НЕСМИСЛЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСМЍСЛЕНО. Остар., понякога поет. Нареч. от несмислен; безсмислено, безразсъдно, неразумно. — Ти чедо, познаваш людете тук, твои бяха.. От несмислено изречено слово, от прибързано самохвалство би могъл да разбереш кого те слушат и тачат,.., с какви бесове се събират по своите еретически деяния. М. Смилова, ДСВ, 85. То [времето] е имотът, за когото трябаше да сме най-пестеливи, но който ний пръскаме несмислено като луди. Ч, 1870, бр. 2, 57. Не знаех аз, не оценявах/ какво оставях тоя ден/ и тъй несмислено менявах/ отечество за край студен! Ив. Вазов, БМ I, 38. Който живее и работи несмислено, той без друго ще пропадне в сиромашия. Й. Груев, СП (превод), 215.