НЕСМИСЛЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСМЍСЛЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от несмислен; липса на разум безразсъдство, глупост. Тая раса, която се отличава физически от всички останали българи, още повече стои далеко от тях по особеностите на своята нравствена природа, по умствената неподвижност и ограниченост, проявена чрез куп смешни приказници за несмислеността на шопа. Ив. Вазов, БП, 102. Той можеше да пренесе несчастието си с търпение;.. Но зачтото знаеше, че неговата несмисленост стана на всичките му злини причина, бе неутешим. С. Радулов, НД (превод), 10. Той мисли, че такваз голяма заплата никога няма да ся свърши, но края на годината дохожда, ето че в кесията няма нищо, и с това ся показва неговото безумие и несмисленост в това нещо. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 32.