НЕСМУТИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСМУТЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Невъзмутим. Той го и посрещна, прав зад масата си и с гръб към касата — отново властен, студен и несмутим. А. Христофоров, А, 130. Само Михал ги превъзхождаше.. Някаква особена сила и несмутимо спокойствие лъхаха от цялата му фигура и от широкото, добродушно лице. А. Христофоров, П, 5.